Лазо, сух, слабичък момък, беше приклекнал до огъня и потикваше съчките. Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали около огъня, уморени гледаха играта на пламъка и мълчеха. Най-старият от тях, петдесетгодишен мъж, беше подпрял глава на жилестата си, гола до лакът ръка, тъмнобляскава като желязо, и пушеше замечтано.
Марица тихо подплиснуваше тъмните си води между сънливите брегове и разправяше невнятни приказки на нощта.
- Малко съм шокиран, колиш бройлери, караш каруца, мъкнеш тежки бидони и изобщо много груба и неприятна работа !
Почувствах се като най-големия идиот. Започнах да се обяснявам, да се опитвам да замажа.
Леко се завълнуваха узрели класове и весело си зашушукаха нещо.
Явно отново я докоснах с това, защото като легнахме да си почиваме, започна да ми прави от нейния страхотен масаж – ??????? просто пипа вълшебно, изключително приятно е.
В този разказ от Елин Пелин се говори за едно село, в което е придошла суша. Приятелите Лазар Дъбака и дядо Корчан измислят нестандартно решение – да построят вятърна мелница. След време, работейки на строежа, виждат, че се задават облаци и цялото село се събира, да празнува.
- Готино е, да, ааа..... някакво друго удоволствие доставя ли ти?
Тази басня не е толкова известна, но е сред най-хубавите произведения на Елин Пелин. След като я улавя, лисицата пита гъската какво би направила ако беше на нейно място.
Да оцелееш като родител - Майко мила Елисавета Белобрадова, Красимира Хаджииванова
По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста печалба… Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода…
На мен направо ми пламна лицето, леко се разтреперих, силно се възбудих, не очаквах такива откровения и казах:
Косачите се спогледаха плахо. Очите им се питаха. Благолажът вдигна тайнствено пръст, ослуша се дълго и рече:
ВсичкиКултура и хранаМореПланинаПосоки за пътешественициПриключения